„Зелената“ архитектура

автор: Петя Цурева

Първа част:

Все по-голяма става необходимостта от зеленото екологично и енергийно ефективно строителство и поддържането на чиста околна среда – не само от лицата, фактически извършващи строителството, а и на правоприлагащите органи, контролиращи управлението на строителните отпадъци.
    Основното предназначение на една сграда е да удовлетворява различни потребности на субектите, които я ползват – жилищни, социални, трудови, икономически и др., но от друга страна, сградите са и извор на разнообразни емоции. За да бъдат тези емоции предимно положителни, сградите трябва да бъдат проектирани и изпълнени така, че да са не само естетически красиви, но и да не увреждат околната среда. Да са проектирани и изградени така, че да са в хармония с природата.

Какво е Зелена архитектура?

При проектиране на сгради тип Зелени, строителите следва да спазват, а административните органи да прилагат редица нормативни правила в тази сфера. И следва да се зададе въпросът – какво е зелена сграда, на какви условия следва да отговаря, за да се квалифицира като зелена? Дали е такава, която използва значително по-малко енергия от строените до този момент сгради? Или такава, която е построена с нетоксични и неотделящи парникови газове материали? Или може би сграда, която рециклира отпадъчни води? Или всичко изброено, а и още?

     Зелената архитектура е едно от средствата, с които можем да защитим, както живата, така и неживата природа, пречупена през призмата на вещите - поземлените имоти, правото на собственост и правото на строеж, при спазване на нормите, относно предназначението на имота и техническите и технологични правила за неговото застрояване. 

    Зелената архитектура, в частност зелената сграда е много важен градивен елемент за енергийния преход. Зеленото строителство означава устойчиво строителство, което включва три основни елемента: 

• Екологична устойчивост – ниска консумация на енергия;
• Икономическа устойчивост – сградата е проектирана така, че през целия си жизнен цикъл е с ниски строителни и експлоатационни разходи;
• Социална устойчивост – осигуряваща здравословни условия, чрез постигане на добро качество на въздуха, чрез използваните рециклирани и екологично чисти строителни материали, а от там и ниското производство на отпадъци.

    Но как да се мотивират хората да предприемат действията по опазване на природата? Сградите имат своето директно въздействие върху околната среда. От момента на дейностите по тяхното изграждане, след  това обновяване и/или преобразуване, в някои случаи и разрушаването, се използват големи количества вода, енергия, различни суровини, които от своя страна генерират огромни количества отпадъци, в следствие на които се отделят вредни атмосферни емисии. Във връзка с това, най-мощният мотив, от който трябва да се водят хората, е да се предприемат действия по опазване на околната среда от замърсяване. 

    За да може зелената архитектура да се превърне в „супер герой“ за екологията, следва да се намали на първо място потреблението и използването на енергия от възобновяеми източници в сградите, откъдето ще се намалят и емисиите на парникови газове. На следващо място – в проекта следва да се заложи използване на екологични и възстановими материали, като вар, глина, тръстика, коноп, вълна, корк и други подобни органични материали, които през последните години са хит в строителството на нови жилища в Европа, при реставрацията на старинни сгради, както и при топлоизолацията и реновирането на частни жилища.

    В последно време с напредването на технологиите и промяната на строителната индустрия, все повече навлиза и строителството на сгради от тип „Light-Gauge Steel (LGS)“, чиято конструкция се изгражда от лека стомана, която е издръжлива на натоварвания, огнеупорна е и най-важното, този тип строителство на сгради са природосъобразни и изцяло екологични. Стоманата е един от най-устойчивите материали в света,  напълно рециклируема е, а бързото изграждане на този вид сгради води до значително по-малко разхищение на материали. Това води и до по-малко въздействие върху околната среда, защото този тип строителство се извършва чрез предварително проектирани и сглобени панели за изграждане на стоманени сглобки. В резултат на това остават много малък процент материал, който може да бъде рециклиран, в сравнение със сграда, построена от тухла/ бетон, която генерира значително по-голям процент отпадъци. Този тип сгради са и енергийно ефективни.

Разгледай проект

 Цел и необходимост от „зелена архитектура“

    Сградите заемат централно място в политиката на ЕС за енергийната ефективност, тъй като на тях се падат почти
40 % от потреблението на крайна енергия.¹  Липсата на взаимодействие на интериора на сградата с околната среда, създава все повече и повече предизвикателства в обществото.

    В една заварена урбанзирана среда е трудно да се постигне енергийна ефективност и устойчивост, но не е и невъзможно. Принципите на зеленото строителство трябва да се прилагат на практика като начин на мислене и политика.

  Целта на „зелената архитектура“ е, благоприятно вписване в естествената природна среда, защото освен да я експлоатираме, ние трябва да полагаме и дължимата грижа на добрия стопанин към нея. По този начин ще има добавена стойност, освен за природата, но и за обитателите на тези сгради. Чрез изграждането на сгради от органични материали, биха се придали нови качества на сградата, като – филтриране и пречистване на въздуха, който преминава през нея. За да се осъществи тази цел, интериорът трябва също да е от естествени материали, при чиято изработка не са използвани лакове, лепила, латекс и други вредни за човека синтетични вещества. И не само ново проектираните и новопостроените сгради трябва да се сливат с природата, но от голямо значение е и при реставрирането и рекострукцията на стари сгради, да се използват органични материали. 

Зелената архитектура е необходимият ключ към решаването на екологичните предизвикателства и адаптирането към нарастващата климатична криза. Проблемът с презастрояването, най-вече в столицата е ключов и трябва да се реши чрез регулаторна намеса, основно насочена към намаляването на въглеродните емисии. Все повече се усеща липсата на зелени пространства, а териториите отредени с общия устройствен план за такива, се оказват частна собственост. Води се непрестанна борба между правото на собственост и зелената инфраструктура, като често се случва губещият да е зелената инфраструктура. Принципите на все по-растящия град могат да повлияят на качеството на живот на много хора. 
 

[1] Препоръка (ЕС) 2019/1019 на Комисията от 7 юни 2019 година относно модернизирането на сгради

Следва продължение...